Пустините са природни зони, намиращи се в умерения пояс на Северното полукълбо, в субтропичния и тропичен пояс на Северното и Южното полукълбо. Те заемат около 20% от земната повърхност. Пустините обхващат големи пространства с минимална влажност. В зависимост от степента на влажност се поделят на пустини. Според географското положение се делят на тропични и намиращи се във вътрешността на континента. В зависимост от постилащата повърхност те биват каменисти, пясъчни и глинести. Характерен за всички пустини е сухият климат с големи денонощни амплитуди.

С най-широко разпространение са скелетните и осолени почви, които са бедни и неплодородни, тъй като влагата и растителността са оскъдни. Растителната покривка е бедна — някои видове треви и  храсти. В част от  е разпространена и храстовата растителност . Срещат се кактуси (достигащи до 10 метра. височина), столетници   дърво, бодливи мимози и други. От животните се срещат влечуги - гущери и гърмящи змии, мишки, няколко вида мравки,гризачи,  вълк.

Най-известните пустини са Мохаве и Невада. Тук е царството на кактусите. Стъблата на някои от тях достигат височина 15 метра., обиколката на стъблото - 2 метра., а водното съдържание до 2 тона. Меката сърцевина на някой кактуси се използва за храна. Слабо населени.

ВЛАЖНИ ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ТРОПИЧНИ ГОРИ

Територията, която заема зоната, е в източната част — низината на река Мисисипи, Атлантическа низина, полуостров Флорида и Антилските острови.

Почвите в зоната са   значителни площи са разпространени и блатните почви. На север най-разпространени растителни видове са: вечнозелен дъб, магнолия, блатен кипарис, червено гумено дърво, бамбук, фикус, лиани и други. На юг растителните видове са много: над 50 вида палми, дървовидна папрат, махагоново и ароматно дърво, орхидеи и други. В устията на реките се развива гъста растителност.

На запад по тихоокеанското крайбрежие на тясна ивица са разположени влажните вечнозелени  гори и храсти (средиземноморски тип). Те се отличават със специфични растителни видове — предимно иглолистни. Най-разпространена е гигантската секвоя, достигаща височина 100 метра и диаметър около 10 метра. Някои секвои живеят до 4000 години. Други видове са:  ела, вечнозелена секвоя, червен кадър, жълт бор и други. Там също е характерна храстовата растителност.

Разнообразен е животинският свят на вечнозелените гори. На север са разпространени  елен,  алигатор, а на юг преобладават животински видове като най-известни от тях са: броненосецът, пумата, свинята пекари, тапирът, мравоядът маймуни. От птиците най-многобройни са папагалите

СТЕПИ

На запад в границите на умерения и субтропичния климатични пояси се простира зоната на степите  (прериите). Те представляват огромни територии с преобладаваща тревна растителност, наречени в Северна Америка „прерии“. Тук са разпространени плодородните  почви, поради което и голяма част от зоната е превърната от човека в обработваеми земи.

Тревистата растителност е по-буйна в източните части, а по-ниска към подножието на Скалистите планини. Най-характерни тревни видове са  трева, тревата грама,  и други. На места тревната растителност достига до 1,5 метра височина. От животните най-известен е бизонът, който в миналото е бил широко разпространен, но днес се среща само в резерватите. Други животински видове, срещани в прериите са степен вълк, лалугер, степни мишки, а от птиците: тетрев, обикновена пуйка. На места е разпространена гърмящата змия. В степите, които са преходни между широколистните гори и прериите, се срещат както някои дървесни видове — бреза, трепетлика, така и различни храсти и треви^[2]

ТАЙГА

Зоната на тайгата се простира в най-северната част на умерения климатичен пояс от Тихия до Атлантическия океан. Основните почвени типове на тази зона са  кафявите горски почви. Тяхното образуване е тясно свързано с особеностите на климата, релефа и растителността на зоната. Своеобразен и богат е растителният свят на тайгата. От иглолистните видове преобладават  бор, черен смърч, бял смърч, канадски смърч, американска лиственица, балсамова ела и други. Макар и рядко, се срещат широколистни видове — жълта бреза, книжна бреза (от нея индианците правят лодките си), захарен клен, ясен и други. Обширната Северноамериканска тайга е обитавана от много животински видове, някои от които са със стопанско значение. По-известни от тях са: американски елен , американски лос, снежен козел, мечка, вълк, заек, рис и други. На юг и югоизток постепенно тайгата преминава в зоната на смесените и широколистни гори.

ТУНДРА

На север тайгата постепенно преминава в тясна зона тундрата, простираща се от полуостров Аляска на запад, до полуостров Лабрадор на изток. Почвите са предимно блатни. Разпространени са: от растенията - бял и черен смърч, балсамова ела, хвойна, върба и трепетлика; от животните - елен, кафява мечка, лисица, бобър.

На север от тундрата се простира тундрата. Тук се включват северното крайбрежие на континента и южните острови от Северноамериканския архипелаг. В растителната покривка на тундрата преобладават лишеи и мъхове, блатни треви и цветя, боровинки и нискорасли ели, върби и брези, достигащи едва до 1 - 1,5 метра височина От полярните животни със стопанско значение са се северния елен , полярната лисица, белия заек и други. От птиците се срещат бяла яребица, чайки и друго. Крайбрежните води изобилстват от риби, тюлени и моржове.

АРКТИЧНИ ЛЕДЕНИ ПУСТИНИ

Тази зона обхваща остров Гренландия и най-северните части на Северноамериканския  архипелаг. На малките площи, освободени от ледове и снега се срещат каменисти и блатисти почви, вечно замръзнали в дълбочина. Това е така наречената „зона на вечната замръзналост“. Огромният леден щит (на места дебел до 3 километра) придава еднообразен характер на повърхността на остров Гренландия. На места над ледената повърхност се издигат уединени скални върхове.

Често от ледената броня се откъсват огромни късове лед, отнасяни от морските течения. Те са особено опасни за корабоплаването в тези географски ширини. По крайбрежията на островите са разпространени лишеи и мъхове, а в крайния юг на зоната — нискорасли върби и брези. Животинският свят е представен от около 30 вида бозайници, 170 вида птици, много риби. Най-големият хищник е бялата мечка, чието изтребване е забранено. Разпространен е американският вид бик, наричан още „мускусен бик“, а също и полярния вълк.

ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ

Тази област е най-характерна  но по-малки територии заема  Земя. На еднаква географска ширина във височина се редуват различни географски зони. Най-добре това изменение се наблюдава с увеличаване на надморската височина във високите части на планинската верига. Почвената покривка в планинската област е много пъстра — от алувиални почви в речните долини до кафяви горски почви, а във височина — планинско-ливадни и скелетни в най-високите части заети от снежна покривка. В отделните природни зони растителността на планинската област се изменя от полупустинна до широколистна, смесена и иглолистна, като в най-високите части тя постепенно изчезва и отстъпва място на снеговете и ледниците. Сред животните, обитаващи предимно планинската географска област, са: рис, мечка гризли и други. В реките обитава видрата и различни видове риби.